За нас
Виж още
Печат 
ЕВРОизбори '2014
Подготвя ли се купуване на вота?
Да гласуваш на инат или какви са залозите за изборите? До къде ще стигне търговията с гласове и контролиран вот – по тези теми разговаряхме с гостите в студиото на “Още от деня” проф. Михаил Константинов, математик, бивш член на ЦИК, и проф. Михаил Мирчев, социолог, председател на ГИСДИ.
По думите на проф. Михаил Мирчев в социологията има разтегливи понятия и там се работи с т.нар. статистическа грешка. Според него не бива да се изключва и възможността и двете националистически партии - Атака и НФСБ, да имат поне по един мандат. Той посочи, че неговите проучвания сочат, че процентът на страхуващите се не е чак толкова голям. Те отговарят, но с едно на ум. Проф. Мирчев обясни, че има филтри, с които да се хване изкуствено завишеният вот или заниженият такъв. Той беше категоричен, че засега обществените механизми да бъде спряно купуването на гласове са слаби, но хората, които искат изборите да бъдат честни – нека отидат и да упражнят правото си на глас.
Подготвя ли се купуване на вота?
БНТ, "Още от деня", 22 май 2014
Да гласуваш на инат или какви са залозите за изборите? До къде ще стигне търговията с гласове и контролиран вот – по тези теми разговаряхме с гостите в студиото на “Още от деня” проф. Михаил Константинов, математик, бивш член на ЦИК, и проф. Михаил Мирчев, социолог, председател на ГИСДИ.
По думите на проф. Михаил Мирчев в социологията има разтегливи понятия и там се работи с т.нар. статистическа грешка. Според него не бива да се изключва и възможността и двете националистически партии - Атака и НФСБ, да имат поне по един мандат. Той посочи, че неговите проучвания сочат, че процентът на страхуващите се не е чак толкова голям. Те отговарят, но с едно на ум. Проф. Мирчев обясни, че има филтри, с които да се хване изкуствено завишеният вот или заниженият такъв. Той беше категоричен, че засега обществените механизми да бъде спряно купуването на гласове са слаби, но хората, които искат изборите да бъдат честни – нека отидат и да упражнят правото си на глас.
Подготвя ли се купуване на вота?
БНТ, "Още от деня", 22 май 2014
Проф. Михаил Мирчев: Не очаквам компроматна война за евроизборите
- Проф. Мирчев, какво очаквате от кампанията за евроизборите?
- Кампанията ще бъде изострена. Има един доста агресивен играч в лицето на партия ГЕРБ. БСП също се учат на по-твърдо поведение. Новият популист Николай Бареков също се опитва да бъде по-остър. Атака по принцип са категорични в изказа си. Сами виждате, че евроизборите няма да са спокойни. Но искам да отбележа, че не очаквам да има компроматна война!
- Проф. Мирчев, какво очаквате от кампанията за евроизборите?- Кампанията ще бъде изострена. Има един доста агресивен играч в лицето на партия ГЕРБ. БСП също се учат на по-твърдо поведение. Новият популист Николай Бареков също се опитва да бъде по-остър. Атака по принцип са категорични в изказа си. Сами виждате, че евроизборите няма да са спокойни. Но искам да отбележа, че не очаквам да има компроматна война!
Говоренето ще бъде преместено към политики, които трябва да търпят промяна и развитие. Визирам социалните ангажименти, субсидирането и финансирането на българското земеделие. Проблемът с индустриализацията също ще е във фокуса на партиите, разбира се пречупен през призмата на Европарламент и Еврокомисия, и отражението му върху България. Нашата страна продължава да бъде донор на млади и образовани хора, които отиват да работят в други държави от общността. Крайно време е те да започнат да си „плащат” за човешкия капитал, който ние им подаряваме.
- Защо е важно да се гласува на 25 май?
- Първо, защото сме български граждани и имаме отговорност какви и кои точно хора ще изпратим в Евросъюза. Второ, новият Европарламент няма да си прилича с досегашния. Изборът сега е да се гласува за по-умереният център или да се даде доверие на крайните десни и леви партии. Освен това си заслужава да се гласува, защото в Европа се борят едни радикални проамерикански и антируски настроения с умерените европейци, които търсят баланс, защото сътрудничеството с Русия съхранява възможностите за огромен бизнес. Това са 3-те фундаментални причини, заради които си заслужава да гласуват 3,5 млн. активни граждани на евроизборите на 25 май.
Проф. Михаил Мирчев: Не очаквам компроматна война за евроизборите
Eurо Bulgaria, 5 май 2014
- Защо е важно да се гласува на 25 май?
- Първо, защото сме български граждани и имаме отговорност какви и кои точно хора ще изпратим в Евросъюза. Второ, новият Европарламент няма да си прилича с досегашния. Изборът сега е да се гласува за по-умереният център или да се даде доверие на крайните десни и леви партии. Освен това си заслужава да се гласува, защото в Европа се борят едни радикални проамерикански и антируски настроения с умерените европейци, които търсят баланс, защото сътрудничеството с Русия съхранява възможностите за огромен бизнес. Това са 3-те фундаментални причини, заради които си заслужава да гласуват 3,5 млн. активни граждани на евроизборите на 25 май.
Проф. Михаил Мирчев: Не очаквам компроматна война за евроизборите
Eurо Bulgaria, 5 май 2014
А кой ще наблюдава наблюдателите на евроизборите
Какво ще наблюдават тези наблюдатели?
Задълженията им се свеждат до това да не са анкетьори в социологически агенции и да не получават възнаграждение за дейността си. (чл. 116) През тези повече от двадесет и две години в практиката на много малко организации - в началото само на БСЧИГП и ГИЗДИ, бяха организирани регулярни обучения за наблюдатели.
Антоний Гълъбов
А кой ще наблюдава наблюдателите на евроизбироте?
в. "Труд", 12 май 2014
Какво ще наблюдават тези наблюдатели?Задълженията им се свеждат до това да не са анкетьори в социологически агенции и да не получават възнаграждение за дейността си. (чл. 116) През тези повече от двадесет и две години в практиката на много малко организации - в началото само на БСЧИГП и ГИЗДИ, бяха организирани регулярни обучения за наблюдатели.
Антоний Гълъбов
А кой ще наблюдава наблюдателите на евроизбироте?
в. "Труд", 12 май 2014
ГИСДИ е абревиатура от
Гражданска Инициатива за Свободни и Демократични Избори
Гражданска Инициатива за Свободни и Демократични Избори
Рекорден брой наблюдатели ще следят за честността на вота
Оглавяваната от социолога Михаил Мирчев "Гражданска инициатива за свободни и демократични избори", която традиционно присъства на всеки вот, ще има 2572 наблюдатели.
Людмил Илиев
Рекорден брой наблюдатели ще следят за честността на вота
в. "Сега", 22 май 2014
Оглавяваната от социолога Михаил Мирчев "Гражданска инициатива за свободни и демократични избори", която традиционно присъства на всеки вот, ще има 2572 наблюдатели.Людмил Илиев
Рекорден брой наблюдатели ще следят за честността на вота
в. "Сега", 22 май 2014
Партиите регистрираха рекорден брой "независими" наблюдатели
Организацията с най-много опит у нас – Гражданско сдружение за свободни и демократични избори (ГИСДИ), считана за близка до БСП, има 3351 наблюдатели.
Партиите регистрираха рекорден брой "независими" наблюдатели
Дневник, 22 май 2014
Организацията с най-много опит у нас – Гражданско сдружение за свободни и демократични избори (ГИСДИ), считана за близка до БСП, има 3351 наблюдатели. Партиите регистрираха рекорден брой "независими" наблюдатели
Дневник, 22 май 2014
"Независимите" наблюдатели на вота набъбнаха до 50 000 души
Близката до социалистите организация Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ), които също имат представител в ЦИК - Таня Цанева от квотата на БСП - са акредитирали 3351 души.
"Независимите" наблюдатели на вота набъбнаха до 50 000 души
Медияпул, 22 май 2014
Близката до социалистите организация Гражданска инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ), които също имат представител в ЦИК - Таня Цанева от квотата на БСП - са акредитирали 3351 души."Независимите" наблюдатели на вота набъбнаха до 50 000 души
Медияпул, 22 май 2014
Михаил Мирчев: Дубльорите ще определят победителя на евровота
Модерните съвременни политики обикновено се определят от интересите на държавите, а не от чувства. Не мислите ли?
- Интересите са определящи, но идентичността също е въпрос на интерес. Фундаментален интерес на хората и на обществата като цяло е да могат да си отговорят на въпроса „Кой съм аз?”. И колкото и в момента да се правим, че има само икономически интереси, на много дълбоко цивилизационно и човешко равнище има интереси за отношенията между расите, между националните традиции, за отношенията между религиозните и културните модели на отделните народи и т.н. Това също са интереси, които не бива да се свързват само с пари и икономика. Има много случаи в историята, когато хората и народите, ако бъдат поставени пред такъв избор, биха избрали по-изостанала икономика, по-нисък стандарт и дори материално по-лошо живеене, но да запазят своята идентичност, да не скъсат връзката със своята история и културна самобитност и да знаят, че това са важни неща от цивилизационна и културна гледна точка. И тогава социалното и икономическото отива на втори план.
- Защо смятате, че българите генетично, цивилизационно и културно имат пряка връзка със славянството? По този въпрос има най-различни мнения, обикновено полюсно противоположни. Какво показва вашето изследване?
- Исторически имаме връзка със славянството, защото българите независимо от генетично, етносно и така нататък определение, идвайки на Балканския полуостров се омешват със славяните и създават една много своеобразна българо-славянска цивилизация. В момента не е модерно да се нарича „българо-славянска” – изчистена е думичката „българо” и се нарича само „славянска”. Така че няма кой да отрече тази генетична и историческа връзка.
- Кой изчисти думичката „българо” от словосъчетанието „българо-славянска” култура?
- Всички „реформатори”, които пренаписват българските учебници от последните 20 години, се опитват да махнат „българо”, „българско” и т.н. А и предишните ни братя от Съветския съюз също не обичаха „българо”, защото ние сме им дали и азбука, и самочувствие на славянска цивилизация. Но тъй като са голяма нация, изпитват една ревност да не дават прекалени аванси на по-малкия брат. Това го имаше още преди 1989г., затова ние казваме „българска писменост”, „българска култура”. Но истината е, че през VІІ, ІХ, ХІ век цивилизацията в българската държава и чрез българската държава тук е „българо-славянска”, а не „славяно-българска”.
- Как се отразява русофилството и русофобството на нашата битност и идентичност?
- За това зададохме въпроса и хората се самоопределиха в това политическо противопоставяне на русофили и русофоби. И данните са много интересни – съотношението е три към едно, 34% твърдо се определят като русофили срещу 11% русофоби. Останалите не могат да направят такова определение за себе си. Става дума за изследване само в София. Много интересно беше, че в средите на ГЕРБ русофилите изобщо не са малко, в средите на българските националисти русофилите са около половината. И особено учудващо е, а много дори не искат да го приемат като факт, че в Реформаторския блок русофилите в София бяха около 25%, което е всеки четвърти. Другият горчив хап за тях е, че русофобите не са чак толкова много, тоест има един баланс между двете предпочитания.
Интервю на рени Нешкова
Михаил Мирчев: Дубльорите ще определят победителя на евровота
Гласове, 23 април 2014
Модерните съвременни политики обикновено се определят от интересите на държавите, а не от чувства. Не мислите ли?- Интересите са определящи, но идентичността също е въпрос на интерес. Фундаментален интерес на хората и на обществата като цяло е да могат да си отговорят на въпроса „Кой съм аз?”. И колкото и в момента да се правим, че има само икономически интереси, на много дълбоко цивилизационно и човешко равнище има интереси за отношенията между расите, между националните традиции, за отношенията между религиозните и културните модели на отделните народи и т.н. Това също са интереси, които не бива да се свързват само с пари и икономика. Има много случаи в историята, когато хората и народите, ако бъдат поставени пред такъв избор, биха избрали по-изостанала икономика, по-нисък стандарт и дори материално по-лошо живеене, но да запазят своята идентичност, да не скъсат връзката със своята история и културна самобитност и да знаят, че това са важни неща от цивилизационна и културна гледна точка. И тогава социалното и икономическото отива на втори план.
- Защо смятате, че българите генетично, цивилизационно и културно имат пряка връзка със славянството? По този въпрос има най-различни мнения, обикновено полюсно противоположни. Какво показва вашето изследване?
- Исторически имаме връзка със славянството, защото българите независимо от генетично, етносно и така нататък определение, идвайки на Балканския полуостров се омешват със славяните и създават една много своеобразна българо-славянска цивилизация. В момента не е модерно да се нарича „българо-славянска” – изчистена е думичката „българо” и се нарича само „славянска”. Така че няма кой да отрече тази генетична и историческа връзка.
- Кой изчисти думичката „българо” от словосъчетанието „българо-славянска” култура?
- Всички „реформатори”, които пренаписват българските учебници от последните 20 години, се опитват да махнат „българо”, „българско” и т.н. А и предишните ни братя от Съветския съюз също не обичаха „българо”, защото ние сме им дали и азбука, и самочувствие на славянска цивилизация. Но тъй като са голяма нация, изпитват една ревност да не дават прекалени аванси на по-малкия брат. Това го имаше още преди 1989г., затова ние казваме „българска писменост”, „българска култура”. Но истината е, че през VІІ, ІХ, ХІ век цивилизацията в българската държава и чрез българската държава тук е „българо-славянска”, а не „славяно-българска”.
- Как се отразява русофилството и русофобството на нашата битност и идентичност?
- За това зададохме въпроса и хората се самоопределиха в това политическо противопоставяне на русофили и русофоби. И данните са много интересни – съотношението е три към едно, 34% твърдо се определят като русофили срещу 11% русофоби. Останалите не могат да направят такова определение за себе си. Става дума за изследване само в София. Много интересно беше, че в средите на ГЕРБ русофилите изобщо не са малко, в средите на българските националисти русофилите са около половината. И особено учудващо е, а много дори не искат да го приемат като факт, че в Реформаторския блок русофилите в София бяха около 25%, което е всеки четвърти. Другият горчив хап за тях е, че русофобите не са чак толкова много, тоест има един баланс между двете предпочитания.
Интервю на рени Нешкова
Михаил Мирчев: Дубльорите ще определят победителя на евровота
Гласове, 23 април 2014
Печат
