София. Гражданският борд за свободни и прозрачни избори обсъди проблема с публикуването в медиите на социологическите агенции, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Социологът и председател на сдружение "ГИСДИ" проф. Михаил Мирчев заяви, че понякога се дават сведения – паспорти за изследвания, но те са скрити в интерпретация, след като в Изборния кодекс изрично е написано къде да бъдат публикувани. Мирчев посочи, че това задължение е в сила от 5 август, когато е издаден указът на президента за провеждане на изборите. Мирчев добави, че що се отнася до начина, по който се огласяват рейтинговите данни и прогнози въз основа на изследванията, в ЦИК от ГИСДИ са изпратили 20 сигнали и една жалба, но само шест са качени в регистрите. „Не достатъчно коректно се изпълняват задълженията на ЦИК и СИК”, заяви Мирчев и коментира, че този проблем е бил поставен при съвместната среща между тях. „Призоваваме да не атакуваме само ЦИК, а директно и РИК, защото те са толкова оторизирани, колкото ЦИК. ЦИК е достатъчно претоварена”, обясни проф. Мирчев и каза, че в момента по този въпрос работят с 21 РИК от 31". Според Мирчев, Изборният кодекс вменява на медиите отговорност да публикуват пълния паспорт на социологическото проучване и за непубликуването трябва да се търси отговорност от тяхна страна.

Теодор Захов от Съюза на издателите обясни, че дори едно изследване да е манипулирано, въпреки че паспорта ще е публикуван, той няма да разграничи кое е вярно и кое не. „От гледна точка на печатните медиите няма нито една причина да не се публикува пълния паспорт”, заяви той и посочи, че няма логика и разумен аргумент да не се публикува паспорта на изследването

От „Прозрачност без граници” апелираха за коректно интерпретиране на закона и подчертаха, че този въпрос се обсъжда за втори път в рамките на Гражданския борд, а проблема остава. Според тях липса адекватна реакция на ЦИК за контрол.

Емилия Друмева, преподавател по конституционно право, акцентира върху правната рамка и промените в Изборния кодекс. „В административно-наказателните разпоредби се съдържа отделен наказателен състав – нарушения при допитвания и социологически проучвания”, посочи тя като обясни, че за нарушенията се следи от ЦИК или РИК, има и санкции, за прилагането на които следят областните управители. Тя наблегна на това, че е по важно как да се следи за спазване на закона.

От СЕМ изразиха съгласие с позицията, че не се спазват разписаните в Изборния кодекс задължения за публикуване на паспорта на социологическите изследвания. „При мониторинг задължително в социологически изследвания трябва да са записани възложител, организация, финансиране”, заявиха от СЕМ.

Агенция "Фокус", Цветелина ЦЕКОВСКА
Гражданският борд за свободни и прозрачни избори обсъди проблема с публикуването в медиите на социологическите агенции
23 септември 2014

Кандидатите от депутатските листи ще се договарят ли с медиите за платено отразяване на мажоритарната им кампания? Медиите ще обявят ли тези договори? Ще обозначат ли като платени новините, репортажите, интервютата, публикувани в рамката на такива договори? А когато журналистите съобщават какъв е рейтингът на кандидат от коя да е листа, ще споменат ли кой е възложил, финансирал, извършил електоралното изследване? Дали можем да разчитаме на равнопоставеност в медиите на всички кандидати: и на "зависимите" - тези от листите на партиите и коалициите, и на независимите - издигнатите от инициативни комитети? Или преференциалният вот ще създаде нов сив пазар за медиите и политиците на гърба на избирателите?

Медиите, не само като посредници между политиците и избирателите, а като субект с огромна мощ за въздействие върху електорални и партийни нагласи, са законово задължени да обявяват всеки договор за платено отразяване на предизборната кампания независимо от възложителя. Нещо повече - длъжни са да предлагат и договарят еднакви условия с всички възложители. Тези условия и цени вече са обявени на страниците на много от работещите медии. Според Изборния кодекс те следва да обозначават по подходящ начин платените материали, да не ги оставят без автор. Задължени са да информират кой поръчва, плаща, изработва електоралните изследвания, чиито данни разгласяват. И носят редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и начина, по който тя е организирана.

Защо медиите да спазват правилата? От уважение към Нейно величество публиката, която в ситуацията на предизборна кампания е избирател. Тъкмо избирателят има нужда да знае не само каква е политическата ориентация на кандидатите, но колко, кога и как са готови да платят, за да спечелят гласа на избирателите. И обратното - имат право да знаят какво от политическото действие и говорене журналистите и техните медии улавят и отразяват като нещо важно, обществено значимо, нетрадиционно или скандално. Всичко това е част от т. нар. информиран избор.

Също и в името на коректността в отношенията с деловите партньори. През 2013 г. държавата е най-големият рекламодател на медийния пазар. Нищо чудно първенството през 2014-а да вземат политическите партии. Медиите трябва да бъдат внимателни, да балансират бизнес интересите си с тези на своите политически контрагенти и по възможност не срещу, а в името на информирания избор на избирателя, т.е. в полза на реалната демокрация. Правилата са за това, за да е по-лесно пазенето на равновесие между интересите.

ГИСДИ "Медиен мониторинг" наблюдава все повече и повече медии, които се опитват да спазват правилата за провеждане на предизборната кампания. Много медии публикуваха офертите си за платено отразяване - част от тях в указания от закона срок, други със закъснение, но така или иначе медийното пространство преди националните изборите се изпълни с оферти. Факт, който не забелязахме преди европейските избори. Може би защото все повече медии осъзнават, че да спазват нормата на закона, особено в деликатната ситуация на предизборна кампания, е повече от важно за успеха на бизнеса, за позитивния имидж, за демокрацията. Може би защото ГИСДИ изпрати 200 напомнителни писма до медии. Може би защото сигнализирахме ЦИК, РИК, СЕМ за случаи, в които не открихме оферти в законово изискания срок. Може би защото ЦИК и РИК започнаха да упражняват правомощието си да контролират медиите. А може би защото ставаме все повече тези, които не просто не можем да издържаме, а работим, за да променим това, което не издържаме.

Далеч не мислим, че правилата за отразяване на предизборната кампания от медиите работят оптимално добре. Очевидна и осезаема е стъпката към по-обхватна, по-ефективна регулация на медийните услуги в изборния процес, чрез новия Изборен кодекс. Но остават пропуски, неясноти, липса на синхрон между отделните норми в кодекса.

Те създават предпоставки за неравнопоставеност на медиите, понижават ефективността им като посредници в изборния процес, блокират гражданския, обществен контрол върху дейността им. Медийният мониторинг на ГИСДИ показа основни проблемни ядра в регулацията на медийните услуги след Евроизбори 2014.

Предложихме 16 корекции и допълнения на Изборния кодекс в частта медии. Ще видим настоящия мониторинг дали ще даде повод за потвърждаване, доразвиване, отричане на някои от проявилите се вече законови слабости. А колкото до кандидатите от партийните листи, които вече правят своята мажоритарна кампания, дали те ще плащат по договор срещу фактура и подпис на медиите е тяхно лично решение. Твърде възможно е да искат да се скрият от страх, че партията майка може да се обиди, да се скара, да накаже. До момента почти не виждаме обявени договори на страниците на медиите - ако те са сключени днес, най-късно след три дни следва да са обявени. Чуваме само слухове за вече направени договорки. На такива като нас от ГИСДИ това ни е работата - ще наблюдаваме и този казус в името на интереса на избирателите. Но нека и избирателите да бъдат внимателни, защото изборът все пак е тяхна отговорност.

Преди вота медиите се раздвояват между скритите доходи и етиката
в. "Труд", Катя Михайлова 
5 септември 2014
 

София. Има несъответствие около списъците от МВР, НСИ и ГРАО. Това заяви социологът проф. Михаил Мирчев по време на заседанието на Изборния борд, предаде репортер на Агенция „Фокус”. Проф. Мирчев подчерта, че разликата между НСИ и ГРАО за пълнолетните граждани е 950 000 души. „5 500 000 са издадените и валидните лични документи от МВР. Ако това число е вярно, реалните избиратели са от този порядък".

Заместник-министърът на вътрешните работи Филип Гунев отрече информацията за 5 500 000 души да е вярна, но увери, че на следващото заседание ще бъда направена проверка.

Иван Гетов, директор на главна дирекция „Регистрация и административно обслужване” заяви, че е некоректно да се прави аналогия между преброяване и избирателни списъци. „Преброяването не обхваща всички, докато в избирателните списъци това са списъците на всички българи, не само у нас. Тази разлика ще я има, докато критериите за избирателните списъци са такива по закон”, подчерта Гетов и допълни, че ГРАО е технически изпълнител и прави това, което е записано в Изборния кодекс. Гетов подчерта, че няма „мъртви души”, а български избиратели, които са решили да не използват своето право на глас, а към момента изборните списъци дават възможност на всеки български избирател на право на глас. „Дали ще го използва е негово решение”, каза още Иван Гетов.

Проф. Михаил Мирчев: Има несъответствие около списъците от МВР, НСИ и ГРАО
Агенция "Фокеус", Цветелина ЦЕКОВСКА
1 септември 2014

Социологът Михаил Мирчев от Гражданската инициатива за свободни и демократични избори допълни:
Има много въпроси, които отдавна се задават. Давани са отговори, а сега нито една от партиите не смее да даде някакъв нов отговор и да бръкне на друго равнище, което досега е прикривано. Това е едно от обясненията за мълчанието. Второто е, че тези избори са много изтощителни след изборите за ЕП, политическата и бюджетната криза и партиите заемат едно публично премерено поведение – да не дразнят, тоест да не харчат публично прекалено много пари, което също има своята логика. Третото е, че изборите не са договорени, напротив, борбата е много жестока, но се води на по-невидимо равнище – не в медиите.

Според Мирчев никой няма интерес да хвърля предизборна "бомба", защото ефектът от нея не е прогнозируем.

Според Мирчев в изборните списъци има над 600 000 "мъртви души". Разминаванията между числата на институциите са от един милион нагоре. От много източници всъщност вече се засече и вероятно истинският кух обем е от порядъка на 600-700 хиляди. Възниква подозрителна ситуация някой ще направи ли опит да се възползва от тези несъществуващи избиратели с лични карти обаче?

Над 1000 организирани групи за купуване на гласове действат у нас, коментира още той: Числото, което Министерството на вътрешните работи призна, че ги има, са над 1000. Това не става дума за самодейци, а всъщност за организирани струтурирани групи. Над 1000 такива групи, това означава по 3-4 на община, което изобщо не е малко.

Мирчев определи като политическа репресия спирането на предавания от обществените медии заради предизборната кампания, а Дайнов отчете липсата на добронамерен диалог като отстъпление от цивилизоваността.

Михаил Мирчев: Над 1000 групи за търговия с гласове означава по 3-4 на община
БНР, "Неделя 150"
28 септември 2014